Прочетен: 2917 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 11.11.2008 22:38
Никога не съм подозирала ( да уточня дори и в най- смелите си мечти), че може да ни дойде майстор в общежитието. Но пък ето, че се случи- рано, рано изневиделица се почука на вратата и когато отворих кой си мислите, че беше? ( ама и аз едни сложни въпроси задавам :) ) – Да, познахте, беше майсторът... То не, че ние го познавахме де, но пък той бързо поправи тази грешка и ни се представи. Хубаво мисля си, ама ние никого не сме викали, камо ли пък майстори, но след кратко разяснение се оказа, че ще бъдем удостоени с честта да ни се сложи балатум на мястото на мокета, за който бях отредила някой и друг ред в един от миналите си постове. Тази новина ни разведри, защото най- после щяхме да се отървем от източника на прахоляк в стаята, та затова и приехме радушно човека, въпреки че ни бе събудил. Както и да е, след кратко „освирясване” се разбрахме с него за няколко минути да поприберем, за да може да работи по- лесно. Само не ме питайте как сме прибирали всичко, което едвам бяхме натъпкали по шкафовете и гардеробите при нанасянето- нали сте гледали по филмите- е, ние бяхме по смешни :), а и цялото това мероприятие трябваше да стане за не повече от десетина минути. За наше учудване успяхме да изпълним задачата за определения срок, че даже и по- рано с бързина, за която биха ни завидели и от корпуса за бързо реагиране.....
И после дойде майсторът, чудя се дали да ви го описвам на външен вид, защото притежаваше всички онея харектерни за един майстор черти- като започнем от позацапаните дрехи и свършим с поведението. Сега като се замисля май на нашия човек му липсваха само цигарата и моливът зад ухото, за да стане истински башмайстор : ). Та така се започна със слагането на балатума – тука малко моменти ми се губят, защото реших да си спестя гледката как мести секциите, понеже беше леко небрежничък ( дано не се засегне, ако случайно един ден чете това) и на няколко пъти мислех, че или ще убие себе си, или ще дадем някоя и друга жертва от стаята- я полилея, я прозореца. Както и да е, слава богу, всичко с местенето завърши благополучно, като изключим факта, че в момента един кабел леко стърчи от полилея, но пък може да се каже, че това ни е за спомен, а и сега като се загледам забелязвам, че някак си си пасва с висящата коледна играчка, завещана ни от предните обитатели. Иначе ние със съквартирантката също ударихме едно рамо на човека, че той самичък горкия не ми е ясно как се справя и как изобщо още я практикува тази професия. Разбира се, двете бяхме похвалени за eнтусиазма и оттука като се почнаха едни разговори- кой откъде е, що е........ предполагам знаете как е, ако поне веднъж ви е влизал майстор вкъщи. Но пък не мога да се оплача, оказа се много интересен и забавен човечец, пък и мил на всичкото отгоре. Явно и ние му допаднахме- нали не стояхме само да го гледаме отстрани, а се включвахме да помагаме, та затова и обращенията, които използваше към нас градираха – от „пиленца” до „сладурчета” :) Не ме питайте как се удържах да не се разхиля, че дори и аз самата не зная. Накрая балатумът беше поставен заедно с по- тежките мебели и майсторът си тръгна, ала тепърва нашата работа предстоеше- процедурата с чистенето и подреждането, характерна след ремонт независимо колко малък е бил той. С други думи имах чувството, че се нанасям за втори път в общежитието само дето беше някак си по- уютно и по- приветливо в сравнение с преди около два месеца :) ).
Та така, явно днешният ден ще премине под еуфорията от ремонтчето, но както се казва „няма лошо...” Даже бих добавила- дай боже всекиму такива майстори и ремонти.
11.11.2008 17:24
11.11.2008 17:35
Много се радвам!!!