Както знаете (или от собствен опит, или от новините) в някои части на България, в това число и в София тези дни падна сняг. И разбира се, по стара българска традиция веднага почнаха проблемите- я с електричеството, я с трафика. То това на нас си ни е запазена марка де, но всяка година се надявам, че нещата поне малко ще са се променили и първият сняг няма да ни „изненада”, този цитат заимствах от някои компетентни органи. Но уви и тази година за пореден път нямаше особена разлика. И макар че сняг валя в събота и до понеделник имаше достатъчно време да се вземат необходимите мерки за улесняване на предвижването, то такива не бяха предприети. Всъщност мога да кажа от личните си наблюдения тази сутрин, че пътищата в столицата поне тези, по които минах, бяха почистени и шофьорите нямаха затруднения, като изключим задръстванията, които са си обичайно явление за София. Но тук идва и проблемът- добре пътищата що- годе биват, ама нас- пешеходците защо ни забравиха? Нещо покрай почистването на платната бяха пропуснали тротоарите, които са се превърнали в истински ледени пързалки. Ама и аз защо ли задавам такива въпроси- „Що не ни били изчистили тротоарите?”- че що да ги чистят- те управниците ни се предвижват с лъскавите си мерцедеси (които само да уточня, че са купувани с наши пари) пък на нас кой ни е виновен, че въпреки големия брой пъти, през които ни пързаляха за последните 20 години, все още не сме се научили да пазим равновесие върху леда. Ми така де, нали уж все се оплакваме, че държавата не се грижела за зимните ни спортове- че как да не се грижи? Грижи се и още как- с толкова много непочистени тротоари какви шампиони само ще се появят- я по бобслей, я по фигурно пързаляне.Помислете си само- подхлъзваш се още от Студентски град и стигаш чак до НДК (хем бързо, хем безплатно, а на всичкото отгоре е и екологично чисто:)). Друг е въпросът, че веднъж загубиш ли равновесие може изобщо да не успееш да станеш, или пък денят ти да свърши в Пирогов, но както се казва- „рисковете на професията”,а в нашия случай „рисковете на живота в България” :). Ако пък, както по- горе споменах, все пак стигнеш благополучно до НДК, трябва да се преодолее и друго препятствие- Моста на влюбените. Е там вече е забавната част- губиш равновесие в единия край на скования от лед мост и единственото, което ти остава е да се надяваш, че някой влюбен ще те хване на другия край- тук мисля, че няма нужда да споменавам какъв ще е резултатът, ако отсъства влюбеният субект :). И все пак, ако „нещата много загрубеят” ми хрумна и друг начин за предвижване на пешеходците. Понеже днес сутринта забелязах, че кучетата нямаха проблеми с ходенето по леда, а в София има кучета по улиците колкото душа ти иска, та в краен случай яхваме някой четириног приятел и той ни пренася през опасните участъци, като после не пропускаме да му се отплатим с някоя и друга пържола (това предложение, разбира се, е в кръга на шегата, защото кучетата не са ни виновни за лошото управление, тъкмо обратното- дори и те си патят и то съвсем незаслужено).
Та това е за сега от мен, аз отивам да пиша писмо на Дядо Коледа, в което да го помоля за една лопатка, че да мога да си рина снега по тротоарите, по които вървя :)..... А на вас ви пожелавам хубав и безавариен ден!
Не разбрах имаше ли влюбен субект накрая на моста....
28.11.2008 22:20
28.11.2008 22:27
30.11.2008 20:00
Aide 4akam sledva6tiq blog