Ами какво да ви кажа – реших и аз да споделя за опита си относно живеенето в общежитие- едно незабравимо изживяване, което вярвам се помни за цял живот. Така  де, къде другаде ще срещнеш толкова много млади хора, събрани на едно място- друг е въпросът, че едни са дошли за купона, а други за да учат. Важното е, че между тези две основни групи живущи царува едно негласно примирие, което се нарушава в много редки случаи (най- вече, когато наглостта на едните премине всякакви граници, а толерантността на другите се изчерпи). То всъщност купонът тука никога не спира, просто се мести от стая в стая и от етаж на етаж, да не говорим, че когато мястото на събитието се окаже тесничко, мероприятието се изнася в коридора. Ето защо човек не трябва да се стряска, ако някъде по етажите  попадне на групичка, празнуващи студенти, правещи опити да поведат хоро (не знам обаче дали има нужда да споменавам, че поради късния час и немалкото изпито количество алкохол много от тях не знаят кой е левият и кой е десният им крак, но пък, както се казва в такива случаи-„важно е желанието..”). По лична преценка дори може да се присъединиш към празнуващите, защото малко или много тънките панелени стени, през които чуваш неща, които понякога дори и не би искал да чуваш, ви правят някак си по- близки. Нали именно те са били тези, които сутринта са те събудили с желанието си да слушат музика (визирам най- вече ретро поп фолк), увеличена до степен разтърсване основите на блока. А и как да не сте си близки, като пускайки сифона в съседната стая, съседите пускат и вашия сифон (този факт много ме озадачи и ми е чудно кой е правил тръбите в блока, но това е друга тема). Най-общо казано, макар и разделени с няколко сантиметра бетон, вие си живеете като едно голямо семейство. Може би тук е моментът и да спомена за игрите на карти късно вечер, на които толкова задобряваш, че всеки майстор картоиграч би ти завидял за придобитите умения.

    А сега е ред и за най- екзотичната част- пътуването с асансьор. Всъщност то си е цяло преживяване, което често дори се превръща в привилегия, понеже близо 700 човека делите 3 асансьора и ако успееш все пак да хванеш един от тях, можеш да се считаш за късметлия (да отбележа само, че много рядко и трите асансьора работят  едновременно). А ако пък няма и крушка, понеже някой е решил, че може да си я присвои за лично ползване и да спести някой и друг ценен лев, то тогава се намесва, ако мога така да се изразя и романтичният фактор. Може би бихте казали, че е страшничко да се качиш с други хора в тъмен асаньор, но не знаете колко бъркате- това си е чисто и просто романтика, откъдето и да се погледне (единствено липсва една вечеря на свещи, но нека не ставаме капризни :)). Разбира се, ако пък сте любители на фитнеса или просто ви е страх, т.е. имате фобия от асансьори като мен например, можете спокойно да се качвате и слизате пеша до и от 11-я етаж, така поне едно е сигурно- винаги ще сте в добра форма, без да се налага да спазвате каквито и да било диети (само да кажа, че постепенно преодолявам страха си и съм много горда от този факт). И не на последно място ще отбележа, че домашен любимец в блока също не липсва- я бездомно куче, я котка, за чието изхранване и отглеждане всички са поели отговорност.

Накратко идилията в общежитието е пълна и бих казала, че след първоначалния период на адаптиране човек започва да  харесва начинът на живот тук с всичките му странности.

    Е, хайде, лек ден и ако живеете на по- горен етаж- късмет с вземането на асансьора :)....

 

твоя разказ ми е до болка познат, дори си мисля,че всичко това ще ми липсва след време :) В кой блок живееш?

Аз съм убедена, че ще ми липсва, то само при мисълта, че някой ден ще трябва да се разделя с всичко това, ми става мъчно......

...4ast ot studentskiq jivot... :)

Така е Янчо : ), но бих я определила по- скоро като хубавата част от студентския живот.

Ei, Deni :) Samo moga da si predstavqm za kakvo govori6 i da se nadqvam nqkoi pat da me pokani6 na gosti ;) No kato ostavim tova- radvam se,4e zapo4va6 da svikva6 s asansiora! Ne sam se samnqvala v teb :)

Ах, Тоти, знаеш, че винаги си добре дошла- много ще се радвам, ако ни посетиш някой ден.... Така че възможно най- скоро стягай куфара и заповядай.

Живяла съм в общежитие в Ст. град преди повече от 10 години. И тогава беше забавно, явно малко неща са се променили. Сменила съм поне 5 блока и 10 стаи и навсякъде беше весело. Още тогава съм се чудила защо някои студенти предпочитат да са на квартира.

nqkoi den,Deni, nqkoi den.... :) (smirk)

Ама Тоти, гледай този "някой ден" да е по- скоро :)

на момичето, което преодоля страха си от асансьори... /заимствано от някоя реклама/ :-)

Хах..... Абе аз този страх много не съм го преодоляла- всъщност може да се каже от части, защото просто свикнах с тези асансори и ако трябва да използвам други пак няма да мога или поне ще има доста дълъг процес на опознаване с тях :)

Hey..taka me nakefi tazi istoriq za studentskliq jivot.. v studentsko obshtejitie...Prashtam pozdravi i shte se vidim skoro v Sliven..Kremena

Радвам се, че макар и доста далеч се сещаш за някои стари приятели от близкото минало. Нямам търпение да се видим по Коледа........