Е най- накрая дойде и моят ред да споделя впечатленията си за софийските маршрутки. То аз все бях чувала за това транспортно „явление” в столицата, но друго е, когато човек сам се докосне до нещата. Та оня ден реших, че за да стигна до гарата най- добре ще е да си хвана маршрутка. За тази цел станах раничко, абе направо по тъмно и чинно зачаках на най- близката спирка.По едно време се отчаях, защото чакането си беше епично, но пък не скучах дълго, защото имах честта да се „срещна” с група пияни младежи, които безуспешно правеха опити да се крепят взаимно. Ала дали все пак успяха, не можах да разбера, защото най- после петицата дойде (само да уточня, че това е една от най- често използваните маршрутки от студентите, напускащи или пристигащи в Студентски град). Но тук дойде и интересната част- превозното средство беше претъпкано до толкова, че се чудех как още не се е „пръснало по шевовете” ( в случая май по заварките или нещо такова  трябва да е :)). Тука даже като се замисля приказката за „Дядовата ръкавичка” трябва малко да се перефразира на „Софийската маршрутка” И въпреки всичко все пак се намери някой и друг сантиметър  за моя милост, та имах щастието да се кача (добре, че нямах почти никакъв багаж в себе си, че иначе сигурно трябваше да го сложа в скута на шофьора). Така започна пътуването ми из нощна София. Не мога да ви опиша какво преживяване беше само :).............. Притиснат си отвсякъде, което понякога води и до моментно задушаване, но пък това те кара да оцениш всяка глътка въздух, която от време на време си поемаш ( както се пееше в една моя любима песен „...Every breath you take…”). Да не говорим, че в един момент получаваш лекко изтръпване на ръцете ( леко, леко- до степен нечувствителност) в неистовото си желание да се задържиш и да не изхвърчиш през прозореца при някое от многото натискания на спирачките. А какво да кажа за компанията наоколо, толкова много хора сте и по завоите си ставате толкова близки, че чак трябва да се внимава да няма последици след около девет месеца : ) Абе с други думи романтика отвсякъде..... И тъкмо си разсъждавах над всичко това, когато се заслушах в радиото, тоест в музикалния фон на преживяването ни. Не знам точно коя от родните фолк певици беше, но чух само, че пее за някаква вечерна самота...... Ала тук вече не мога да се съглася, много моля, каква самота бе жена, ти явно не си се качвала в маршрутка?! : ) Ми така де, почувстваш ли се самотен/на се мяташ на едно автобусче и там народ  всякакъв, колкото ти душа иска ( в повечето случаи не иска де, ама както и да е). Както се казва две в едно- хем транспортно средство, хем лек срещу самотата : ). Даже се чудя дали да не патентовам откритието си, че да не би някой да ме изпревари и видите ли да ми открадне хрумването : )

    Та това беше за сега от мен, повече хрумвания очаквайте другия път, а до тогава, ако се почувствате смотни предполагам се досещате какво трябва да направите : )......