Най-после след около месец отсъствие намерих малко време, за да се прибера вкъщи. Бих казала, че изобщо не съжалявам за това си решение, защото по-добро място от дома няма (поне за мен е така). Вярно пътувах много, докато се прибера, но пък самата мисъл, че отиваш там, където до скоро си живял и си се смял до припадък с приятелите си, някак си заема цялото ти съзнание и не усещаш как минава времето. А чувството, когато видиш началото на града си е неописуемо J. Първо пред погледа ти изниква величествената планина (поне пред моя поглед де J ),след това с всеки метър на приближаване се появяват познатите сгради, докато най- накрая си пристигнал там, в родното си място. А за семейството има ли нужда изобщо да споменавам? - ми те хората те чакат да се върнеш от деня, в който си заминал, така че са също толкова нетърпеливи да те видят, колкото ти тях. С други думи идилията е пълна - ти си сред най-близките си хора, на възможно най-хубавото място за теб - домът. Разбира се, след няколко часа разговори започва и онова епично ядене, което е присъщо най-вече за Коледните празници, но то твоето завръщане е сравнимо с празник, затова женската част от семейството (визирам най-вече мама и баба) са се погрижили да направят най-различни специалитети, че да не би случайно да си гладувал, докато те е нямало. Та така, времето прекарано вкъщи отлита и пак се налага да тръгнеш, но пък близките хора и безценните спомени винаги ще те теглят с невидима сила към родния дом независимо колко далеч се намираш в даден момент......

P.S.  Ако имате възможност отделете някой и друг ден за прибиране, защото ще направите много хора безкрайно щастливи, а и нали знаете поговорката- “ моят дом е моята крепост”....

 

 

 

 

                              

Хммм... това е хубаво, но не винаги има дни за отделяне. Понякога просто си чакаш онези 3 месеца до коледната ваканция и чак тогава отиваш да се натъпчеш с манджите на мама :)

пак си ела, ако може веднага, след като тръгнеш!

Да albizia, наистина често времето не достига, но пък човек, ако силно желае нещо, вярвам, че почти винаги го постига.
Хах, ще си дойда, но не знам кога точно, didim.

Hah stana mi tajno :s Napalno te podkrepqm,4e po-hubavo mqsto ot doma nqma, osobeno ako govorim ne prosto za ka6ta, a za dom, kadeto vinagi si sre6tal za6tita, usmivki i obi4... :)

Hubavo si e u doma. NO nai-dobre e , kogato sam zapo4nesh da izgrajdash jivota si. kogato stanesh samostoqtelen 4ovek. a ne da ti4kash pri mama s vlaka/avtobusa na vseki 2 sedmici, ili vseki mesec.

Така е, прав си- рано или късно човек става самостоятелен и създава свой собствен дом, но това не означава, че не трябва да се посещават близките... :)