Посвещавам този си пост на великото събитие в живота на всеки новоприет студент- а именно настаняването в общежитие. То това си е истинско приключение, защото съчетава в себе си няколко отделни етапа, които обединени заедно, се превръщат в нещо като трагикомедия. Първо ще започна оттам, че да получиш привилегията да си на общежитие е равно на печалба от Тото-то (визирам печалба от четворка нагоре). И все пак да речем, че си от печелившите, това не ти гарантира дълго безоблачно щастие, защото още с отварянето на вратата на „бъдещия ти дом” се чудиш къде изобщо си попаднал. След като обаче преодолееш първоначалния шок и ако не си приет в Пирогов с високо кръвно от видяното, решаваш, че няма начин и ще трябва кочинката, наречена общежитие, да се оправи. И тогава се почва великото студентско почистване, на което биха завидели и от Чистота- София. На решението ти да се справиш с положението първи жертви падат завещаните ти от предишните обитатели неща. А те са били така мили, че да ти оставят някой и друг буркан с развалена храна, малко бутилки, препълнено кошче, надраскани тапети, опръскани плочки в коридора и омазнен килим, който е толкова гнусен, че веднага съжаляваш, че не можеш да летиш. И понеже няма как да се справиш сам с цялото това „наследство” сформираш семейна бригада заедно със своя съквартирант/ка. Така се събирате повече хора, отколкото общежитието изобщо може да побере, но при добра организация всеки намира своето място в общото чистене на стаята. Проблем се оказва изхвърлянето на боклука, особено ако си на 11-я етаж и имаш страх от асансьори, но и с това се справяш- просто друг изхвърля боклука, но въпросът е , че все някога ще трябва сам да направиш това:). Иначе пък бързо се запознаваш с комшиите и с тяхната рода, която също е дошла да оправя стаята на тяхното дете. Така за няколко часа, всъщност за около един ден с общи усилия успяваш да си преобразиш кочинката в прилична стаичка за живеене. И най- забавното е, че вечерта, когато вече си свършил с чистенето и тъкмо си напръскал срещу хлебарки можеш да се насладиш на зарята, която се вижда от съседния квартал, но фактът, че си на 11-я етаж ти позволява да станеш неин свидетел.
Та това е накратко относно настаняването в общежитието, който го е преживял знае какво е чувството, а който не е- да се подготвя и психически, и физически, а като се замисля няма да е зле и финансово J .
14.09.2008 19:15
Обаче, купонът е на max.
:-))))
15.09.2008 13:14
http://zazz.bg/play:4ab93506
Някакъв пич е заснел неподозирани, нечовешки и ненормални условия :)
15.09.2008 16:09
От тази стая взимам плакатите :) В първата ми стая облепих всеки сантиметър от стената с плакати, за да не ми се налага да се докосвам до нечовешки гнусните тапети. Добре, че целия пубертет го изкарах със списание в ръка, за да има какво да лепя! Сега съм "еволюирала" до възклицания на приятели в стил "Леле, тука прилича на някаква... къща." И на тях не им се вярва, че може да има човешки условия в общежитие. Но може. Не само човешки, а направо страхотни.
16.09.2008 00:57
Е, все тая :) Не съм приет, ами съм 100 и някоя си там резерва.Ще се ходи по квартири, чини ми се....