Дам, всичко започна на първия учебен ден (говоря още за първи клас). Такова вълнение беше... Всеки от нас пази някакви спомени от този момент в своя живот. А и как иначе, цялата рода се е “изсипала” да те види как влизаш в училището (подозирам, че е под прикритие и всъщност зорко наблюдава да не би да забегнеш... не, че има къде ама....). Да не пропусна и фактa, че вече имаш свои учебници, дори са ти връчили ключа от “семейната крепост”, защото си “голям/а”. Това е денят, в който за първи път сядаш на чина, запознаваш се с учителката и черната дъска (напоследък са по-модерни и са бели). Какви времена само бяха, чак ми иде да се разплача от умилениеJ Но за съжаление човек пораства и не може вечно да е първи клас (ако не реши да повтаря де, ама все ще се намери някой добър учител да го пусне нататък).

  И така, кой да подозира, че нещо започнало толкова невинно се превръща в УЖАС и то какъв само - уроци, контролни, изпитвания. Всъщност по-голямата част от ученическото съсловие посещава училище само за да срещне приятелите си и както казват учителите - “да харчи парите на родителите”. Е, в това правило бих казала, че моя милост правеше изключение - гледах да се уча прилежно и да получавам отлични оценки. И до тази година май се справях доста успешно. Но вече съм 12-ти клас и нещата започват да загрубяват. Първо се оказа, че ще сме “пробните зайчета” на матурите (о, каква “радост” ни носи този факт). Но не ни стига цялата неяснота по тяхното провеждане, ами и кандидатстудентските изпити си вървят. Какъв кеф само, просто да се чудиш за кое да се готвиш по-напред. След дълги “размисли и страсти” реших да се подготвям по литература,  история и английски. Даже оня ден посетих предстоящия ми курс по история. Всичко добре, ама само се чудя как ще се учи ... (искам публично да изразя възхищението си към всички, които са минали по този път, както казват братушките, вие сте си “маладци” от всякъде). То направо си е Mission impossible (Мисията невъзможна) ама за съжаление не Том Круз, а ние сме в главната роля (нямаше да имам нищо против, стига да получавах холивудски хонорарJ). В този случай обаче, дори си плащаш за това удоволствие (имам предвид частните уроци, без които е почти невъзможно). Няма да споменавам и разходите, които трябва да се предвидят за обиколката из България, ако решиш да пробваш в няколко университета. Но сякаш си готов да се примириш с всичко стига на края усилията ти да се увенчаят с успех и да НЕ пиеш една студена вода. То ясно, че нещата в образователната ни система скоро няма да се променят, но много се надявам за нашите деца да е по-добре.........

P.S. Реших да се откажа от историята, пък ще видим какво ще стане (не ми се иска да изпробвам поговорката за многото дини под една мишница).
 А ето какво спретнаха двама от българските министри.....

Подкрепям те напълно! Тая година много ни прецакаха с тея матури... Аз се примирих с тях вече, то няма накъде, лошото е, както ти казваш, че и изпити ни чакат...
Аз все си казвам, че щом толкова хора са се справили, значи и ние ще можем...
Лек ден!

Ехе, всичко ще е наред!!!

Да cerafina, права си, че май нямаме друга възможност освен да се примирим,а и наистина толкова много хора са се справили, така че и ние би трябвало, стига да се потрудим:)
didim, благодаря за оптимизма, много мило!!!

Otnosno tova,4e nai-hubavite godini sa predi 12kl, se se6tam 1 vic: Popitali nqkoi koi e bil nai-prekrasniqt period ot jivota mu. Tozi nqkoi otvarnal- pette godini v parvi klas :D :D :D Ta 6tom nie sme se dokopali do 12, 6te se dokopame i do koito trqbva universitet! Kakvoto sabq pokaje... Ako ne6to ne e nared, 6te vinim sabqta! :)