Изхождайки от това, че лятото е отпускарски сезон, бях решила да си дам малка почивка и да не пиша скоро в блога, но какво да се прави- нещата се променят...... Друг е въпросът, че все още не съм определила изцяло темата на този пост, но ще видим накрая какво ще се получи. Може би трябва да започна оттам какво всъщност ме накара да седна и да пиша. Преди няколко дни посетих родното Черноморие и по- точно Созопол (едно страхотно място, което аз лично обожавам и обиквам все повече с всяко следващо посещение). Разбира се, прекарах си страхотно, все пак всички условия за една приятна почивка бяха на лице- слънце, море и хубаво настроение..... Но не това е причината за този пост, а това, на което съвсем случайно присъствах през една от вечерите. На 15 август в Созопол гостува ансамбъл Българе и определено мога да кажа само хубави думи за тези момичета и момчета, които до последно се раздаваха на сцената, пренебрегвайки умората и факта, че бяха станали вир-вода. Спектакълът, който те представиха пред зрителите беше повече от невероятен. За около два часа и половина ни бяха представени всички фолклорни области в България чрез най- характерните за тях песни и танци, а всичко това беше съпроводено и с исторически моменти. Може би поради корените си съм малко пристрастна към Тракийския и Добруджанския край :), но със сигурност всяка една област си има своя отличителна черта, която я прави неповторима по своему ..... Трудно ми е да опиша възхищението, с което всички наблюдавахме спектакъла, а тук е мястото да отбележа, че сред зрителите имаше и много чужденци, които проявяваха не по- малък интерес от нашия. Ама как иначе, като народните песни и танци се вплитаха в едно, те сякаш оживяваха и разказваха най- различни истории- къде страшни, къде весели, но все истории от нашето минало, които пленяваха с онази невидима магия, която носи фолкорът ни. И най- важното беше, че онази вечер там, в Созопол, където море и небе се събират, за да докажат за пореден път могъществото на природата, навсякъде можеше да се усети българският дух, който както се казваше в спектакъла е обсебващ  със своята неизчерпаема сила, инат и дори малко лудост.  И знам ли, дали поради този пленяващ нашенски дух, поради що ли, но в края на спектакъла на общото хоро , към което бяхме приканени да се включим, се хванаха и много чужденци, които даваха всичко от себе си, за да научат стъпките на онова простичко право хоро- простичко, но така обединяващо.................................