От доста дълго време не бях сядала да драсна нещо в блога (най- вече поради липса на време), но днес реших да поправя този факт:). Постът , обаче, ще е доста по- кратък от обикновено и малко по- различен. Той е по- скоро за всички онези хора, с които имам честта да се познавам и които, без да се замисля, мога да нарека приятели. А и как иначе, като нали именно приятелите са тези, които успяват да те разсмеят, когато си най- зле, те се радват с теб на успехите ти и се опитват да повдигнат духа ти, когато си унил. Сещат се да ти се обадят по телефона ей така- да те чуят как си (например, докато гледат мач, а ти имаш температура :)), да ти пожелаят успех преди изпит (както се случи днес :) ), предлагат да отидат до аптеката, когато те боли ухото:),  или си говорят с теб без значение от разстоянието и от късния час (тук визирам разстоянието до  Варна и до 8-мия етаж (те си знаят кои са:))) .....

Приятелите са тези, които знаят твоите вълнения, мечти, страхове, а  понякога се оказва, че дори те познават по- добре отколкото ти самия (как иначе, като с някои от тях се знаете още от детската градина, а сега сте и съквартирантки :)).  А кулминацията на всичко това идва и когато към числото на приятелите си можеш спокойно да включиш и тримата най- скъпи за теб хора- твоето семейство, което те подкрепя безпрекословно .  С други думи изключително приятно е да бъдеш обграден с такива невероятни хора, на които май, май им пука за теб:)!.............

Е, хайде, май е време да спирам с писаниците, че пак започвам да се отплесвам, а трябва да тръгвам към университета, а на всички, които са стигнали до края на този леко хаотичен и доста личен пост:), пожелавам приятен и усмихнат ден.

Ах, ах , ах :) Тоя блог ми стопли сърцето направо :) Нямам какво да кажа..., защото май май съм от хората, на които им пука за теб и които май май те понаобичват ! :)

Хах, Тоти, как позна само- определено освен добра приятелка си и добра ясновидка, пък и доколкото се сещам повечето дни ти минават във Варна:)........

че попадаме в числото на твоите приятели. Това е изключителна чест за мен....
Освен, че ни пука за тебе, сме готови на всичко за да ти помогнем и защитим....
Успех!!!

беше от мене:-)

Браво, в смисъл и аз много се радвам:)

това съм пак аз - нямам време да се регистрирам...
Пак го прочетох й ми хареса - пиши по-често...
Приятен ден :-)

Добро да е, макар че вече е ден (дори следобед) :). А относно писането- винаги, когато имам някакво вдъхновение се отбивам и оставям някой и друг ред в блог-а......

Хубаво е, че мислиш много хора за приятели. Малко са истинските такива. Ще го разбереш в горните курсове на университета. Лошото е, че когато "яйцето опре го г*з*" няма да ти помогнат. Ако нещо не си разбрала в лекциите и имаш нужда от помощ, колежката която стои до теб в университета няма да ти помогне, защото така ще изкараш хубава оценка. Прекарвай си добре по купоните с приятелите, но винаги знай че ТЕ си имат едно наум. защото за съжаление - всеки мисли първо и главно за себе си. Много малко хора могат да се похвалят че са намерили човек до себе си, който е до рамото ти в лошо и добро. Уважавай и това. Успех ти желая от сърце, защото имаш талант за писане наистина.

Благодаря за пожеланието, а относно въпросът за верността на приятелите, определено знам, че има и много хора, които се преструват, но да се надявам, че горе- долу разпознавам кои са такива.
P.S. Пожелавам ти да си открил/а верни хора, които да те подкрепят.

Много ведро и позитивно звучи;-)

Благодаря:) и здравей отново:)....... Май отдавна не се беше отбивал тук....:)

Вярно, напоследък съм затрупан със задачи и не ми остава време за четене, но ми се чете и то много:) Дени, пиши, твори повече - за мен ще бъде удоволствие по-често да гостувам в блога ти;-)

Ще се опитам да пиша повече, но този месец определено и на мен ми се очертават претрупани със задачи дни, но след това се надявам всичко да е ОК.....

Да пребориш леко всички изпити, да ти остава време да се радваш на прекрасните пролетни дни.:-)

А дано да ги "преборя".....:):):)

приятелят със много имена...
Студена светлина изгряла зиме...
за да огрее и стопли твоята душа...
Приятелят, с който за ръка ...
отминава моят ден...
Но който в скръбта ми не плакал...
И не се е смял и пял когато плача аз ...
А смъртта за нея нямам думи....
Тя може да пълзи -
да крещи и в най-тините сълзи...
Да идва с трясък...
да опустошава, разеушава всичко по своя път...
И ето цял живот човек се учи да се надсмива над живота...
и брои до пет !

Ето и едно стихо -
от Георги Константинов по темата...

В една прекрасна утрин
си преброих приятелите -
точно така,
както човек проверява пулса си,
сам стиснал китката на своята ръка.

Един, двама, трима...
Да кажем - четирима...
А може би - петима...
От твърдите ми думи
някой се подразни.

Друг не понесе
характера ми мек.
Онзи пък внезапно
ме намрази,
защото обичам и друг човек.

След толкова
общи болки и весели наздравици,
след толкова завои
на житейската река
нерешително изправям пръстите
на едната си ръка...

Все пак някакъв отговор се получи,
си казвам усмихнат и блед...
Цял живот човек се учи
да брои до пет.

Много хубаво написан пистинг!
http://vbox7.com/play:03e64eb1&ef=1

Хубав ден и на теб...

Много ти благодаря:)! Опредлено имаш талант не само в писането на блога си, но и в коментарите :)
Приятен и усмихнат ден и на теб:)

Mnogo mi haresa post-a ti, Deni! Makar da niamam iasnovidski darbi, imam chestta da poznavam i teb, i sukvartirantkata ti i choveka vuv Varna. Durja da otbeleja, che i trite mnogo mi lipsvate!
-Neda

О, Неди, много мил коментар. А да знаеш и ти как ми липсваш, дано се видим скоро!:)

А може би самата ти си такава вярна приятелка, че това някакси предразполага хората и те да са такива като теб, макар и да те познават от скоро (примерно от началото на студентството) Бъргас :)

О, много ти благодаря, Ели:), ама нали знаеш, че човек се държи с останалите така, както те се държат с него затова и ми е толкова приятно във вашата компания.......