Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.03.2009 21:36 - Перфектният непознат
Автор: denij Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4544 Коментари: 9 Гласове:
0

Последна промяна: 01.03.2009 21:42


Както знаете наближат ли повечко почивни дни и се започва едно масово придвижване на хора. И нали покрай 3-ти март се посъбират малко дни за отдих, хората пак се „разшаваха”- всеки хваща пътя за някъде и бърза да стигне колкото се може по- бързо до заветната цел ( това малко ми напомня за онези любими задачи по математика, в които едно превозно средство тръгва от точка А към точка Б, но по пътя се разминава с друго превозно средство и трябва да се изчисли разстоянието между тях). Ала тази година мога да се похваля, че и аз взех активно участие в това „велико преселение” на българския народ. Разбира се, предусещайки накъде вървят нещата, предвидливо си купих билет за влака седмица по- рано. Това се оказа доста добър ход, защото надали в петък щях да се сдобия с място за сядане. Може би тук е мястото да кажа, че толкова много народ на софийската гара нямаше дори по Коледа, което малко ме озадачи, но както и да е. Настаних си се аз благополучно на своето място и зачаках да разбера с кого ще имам честта да пътувам. По едно време вагонът започна да се пренаселва и към седалката до мен се запъти младеж на видима възраст около моята ( по-късно се оказа, че е 2г по-голям от мен). Явно и на него претъпканият вагон му бе направил впечатление, защото го изкоментира и тъкмо когато си помислих, че имам късмет и ще има с кого да си говоря по пътя до дома, изведнъж той млъкна. А повярвайте ми, за човек като мен, който много обича да говори, мълчанието е доста мъчително J. Първоначално реших, че спътникът ми ще се настани и пак ще каже нещо, но уви- бях много далеч от истината- както се казва „ ни вопъл, ни стон”. Е, явно щеше да се мълчи през целия път, ала добре, че поне няколко седалки по- напред имаше някакъв човек, който разсмиваше околните с безкрайните си разговори по телефона относно някакви мартеници, чиято бройка много странно постоянно променяше. Някъде по средата на пътя, вече изгубила нишката на историята с прословутите мартеници, започнах да заспивам ( само да уточня, че не съм подслушвала, а просто човекът волно или не говореше доста високо, та почти целият вагон имаше честта да го чува). И тогава се случи чудо- младежът до мен спря да чете листите, които беше извадил и ми проговори. Чак първоначално не можах да повярвам J. И така се запознахме, поговорихме малко и той предложи да гледаме филм на лаптопа. Нямах нищо против, защото така часовете път щяха да минат по- бързо. Но тук дойде най-забавната част – филмът, който гледахме, се казваше Perfect stranger ( да преведа за неанглоговорящите Перфектен/на непознат/а), което някак странно се свързваше  със ситуацията. Както и да е, не мога да кажа, че филмът е кой знае какво, единствено краят беше неочакван- даже по-скоро бяхме стъписани от развоя на сюжета, отколкото изненаданиJ.  Така в мълчание, безкрайни истории за мартеници и филми мина пътуването ми. Сега като се замисля, след някой и друг ден следва друго голямо „преселение” , защото всички ще се върнат там, откъдето са тръгнали и ми е интересно този път на каква компания ще попадна. Пък кой знае, може да имам късмет и да излезе някоя хубава история за блогаJ.

  P.S. Честита Баба Марта на всички- бъдете живи и здрави, весели и засмени!

    



Тагове:   непознат,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. didim - добре дошла
02.03.2009 09:30
у дома. Честита баба Марта и на тебе!!!
цитирай
2. анонимен - aFriendOfDeni
02.03.2009 23:21
4BM i na teb,Deni :) Ako me vzima6 sas sebe si vav vlaka- obe6tavam,4e nqma da mlakna (v koeto i sama si sigurna...) ;) Priqten pat naobratno!
цитирай
3. denij - Ами и аз ще се радвам, ако пътуваш с ...
03.03.2009 12:14
Ами и аз ще се радвам, ако пътуваш с мен, ала нали знаеш, че ти си в другата посока ( даже в противоположна:) ), но винаги когато пожелаеш, ще се радвам да те видя.
цитирай
4. анонимен - Йеей
05.03.2009 11:18
Ако не са странните хора по пътя, то няма да е интересно пътуването. Не е ли тръпка да имаш чувството че пътуваш със сериен убиец, ми чи тръпка си е
цитирай
5. denij - Мдам, определено си е тръпка и то ...
05.03.2009 11:20
Мдам, определено си е тръпка и то каква само, ама как да ти кажа дано не ми се пада сериен убиец:)
цитирай
6. анонимен - Бай Даню
05.03.2009 17:04
Дени, ше си ходя, да видим дали някой непознат образ ше видя по улицата
цитирай
7. denij - Е, що не каза, щях специално да из...
05.03.2009 21:15
Е, що не каза, щях специално да изляза и да се видим :). Карай- другия път:):):) Макар, че ние си се познаваме де:)
цитирай
8. анонимен - aFriendOfDeni
13.03.2009 15:47
Deni, iskam nov blog :)) (wasntme)
цитирай
9. denij - Амиииииии.........
13.03.2009 19:54
И аз искам, ама щe видим кога ще стане:)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: denij
Категория: Лични дневници
Прочетен: 255290
Постинги: 57
Коментари: 465
Гласове: 3557
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031