Прочетен: 4544 Коментари: 9 Гласове:
Последна промяна: 01.03.2009 21:42
Както знаете наближат ли повечко почивни дни и се започва едно масово придвижване на хора. И нали покрай 3-ти март се посъбират малко дни за отдих, хората пак се „разшаваха”- всеки хваща пътя за някъде и бърза да стигне колкото се може по- бързо до заветната цел ( това малко ми напомня за онези любими задачи по математика, в които едно превозно средство тръгва от точка А към точка Б, но по пътя се разминава с друго превозно средство и трябва да се изчисли разстоянието между тях). Ала тази година мога да се похваля, че и аз взех активно участие в това „велико преселение” на българския народ. Разбира се, предусещайки накъде вървят нещата, предвидливо си купих билет за влака седмица по- рано. Това се оказа доста добър ход, защото надали в петък щях да се сдобия с място за сядане. Може би тук е мястото да кажа, че толкова много народ на софийската гара нямаше дори по Коледа, което малко ме озадачи, но както и да е. Настаних си се аз благополучно на своето място и зачаках да разбера с кого ще имам честта да пътувам. По едно време вагонът започна да се пренаселва и към седалката до мен се запъти младеж на видима възраст около моята ( по-късно се оказа, че е 2г по-голям от мен). Явно и на него претъпканият вагон му бе направил впечатление, защото го изкоментира и тъкмо когато си помислих, че имам късмет и ще има с кого да си говоря по пътя до дома, изведнъж той млъкна. А повярвайте ми, за човек като мен, който много обича да говори, мълчанието е доста мъчително J. Първоначално реших, че спътникът ми ще се настани и пак ще каже нещо, но уви- бях много далеч от истината- както се казва „ ни вопъл, ни стон”. Е, явно щеше да се мълчи през целия път, ала добре, че поне няколко седалки по- напред имаше някакъв човек, който разсмиваше околните с безкрайните си разговори по телефона относно някакви мартеници, чиято бройка много странно постоянно променяше. Някъде по средата на пътя, вече изгубила нишката на историята с прословутите мартеници, започнах да заспивам ( само да уточня, че не съм подслушвала, а просто човекът волно или не говореше доста високо, та почти целият вагон имаше честта да го чува). И тогава се случи чудо- младежът до мен спря да чете листите, които беше извадил и ми проговори. Чак първоначално не можах да повярвам J. И така се запознахме, поговорихме малко и той предложи да гледаме филм на лаптопа. Нямах нищо против, защото така часовете път щяха да минат по- бързо. Но тук дойде най-забавната част – филмът, който гледахме, се казваше Perfect stranger ( да преведа за неанглоговорящите Перфектен/на непознат/а), което някак странно се свързваше със ситуацията. Както и да е, не мога да кажа, че филмът е кой знае какво, единствено краят беше неочакван- даже по-скоро бяхме стъписани от развоя на сюжета, отколкото изненаданиJ. Така в мълчание, безкрайни истории за мартеници и филми мина пътуването ми. Сега като се замисля, след някой и друг ден следва друго голямо „преселение” , защото всички ще се върнат там, откъдето са тръгнали и ми е интересно този път на каква компания ще попадна. Пък кой знае, може да имам късмет и да излезе някоя хубава история за блогаJ.
P.S. Честита Баба Марта на всички- бъдете живи и здрави, весели и засмени!
02.03.2009 23:21
05.03.2009 11:18
05.03.2009 17:04
13.03.2009 15:47