Хм, малко ми е странно да пиша този пост, но имайки предвид, че тук споделям нещата, които ме вълнуват, просто нямаше как да отмина факта, че днес навършвам 20 години. Хах, как звучи само- на 20 години- чак не мога да повярвам....Сякаш оня ден казвах на 20-годишните кака или батко, а сега аз самата се превърнах в кака за малките деца J.Имам чувството, че до вчера си бях онова хлапе, дето обичаше много да говори, постоянно задаваше въпроси и  дори се беше специализирало в създаването на нови думи, което за околните беше изключително забавно и за което все още търпя закачливите им подмятания. Всъщност не, че нещо се е променило кой знае колко де - пак съм си аз или поне така си мисля. Само дето като се погледна в огледалото съм по - висока, имам повече познания за света и особено напоследък се налага да се оправям сама  на новото място за живеене, но иначе мисля, че съм си запазила чувството за хумор, че даже и май съм го поразвила, но това ще го кажат околните. И въпреки всичко леко се страхувам, че постепенно ще ме обхаване оная „намусеност”, характерна за възрастните, към чиято група колкото и да не ми се иска, ще трбва да започна да се причислявам. Не знам дали сте забелязали, но при децата някак си всичко е по- просто, докато възрастните започват да усложняват нещата - сякаш човек с годините губи усета да живее щастливо и спира да се радва на проостите, но изпълнени със смисъл моменти.... Ох, май пак се отплеснах във философски разсъждения (нещо, което ми е слабост нека пак да кажа от малка), но понеже нямам време за това и трябва да ходя до университета, мисля да спра до тук за днес........ Пък кой знае, може би ще съумея да запазя детското в себе си по - дълго време, защото винаги съм вярвала, че от нас зависи какви хора ще израстнем и до колко ще позволим на времето да ни промени........

P.S. А, щях да забравя най - важното - да си пожелая весел рожден ден, защото това е моят ден (е, добре де и на всички други, които днес празнуват)J.