Да си призная честно винаги, когато започвам да пиша даден постинг изпитвам леки затруднения с въвеждащите думи, защото просто не зная как точно да започна. И май сега, като гледам как тръгват нещата, няма да е изключение, та затова ще карам по същество.
Вчера, както знаете, изпратихме старата година и посрещнахме поредната след нея. По стара традиция ( стара, стара, всъщност е само от няколко години ), където и да се намирам преди това, се старая преди полунощ да се придвижа до площада на града за великото събитие, което се случва на всеки 31 декември вечерта. И снощи не изневерих на традицията, с други думи „традициите си бяха това, което бяха”...( това са леко променените думи на една реклама, въпреки че даже не помня за какво беше тя, но както и да е). Не знам дали тук е правилният момент да спомена, че да ходиш пеш по улиците на тридесет и първи особено вечер си е истинско приключение( сега, като се замисля, най- добре е преди това човек да си направи застраховка живот). Така де, народът ни обича да си ”пуца” и това си е- всеки се е докопал до каквото е могъл:пиратки, бомбички, а някои дори си стрелят с личното/служебното оръжие......Пък после българите сме били миролюбив народ- да бе да, то това си е само за заблуда на противника J ( че и ние сме хитри, няма да се даваме ей така без тактика я ). И може да нямаме велика войска, но пък затова имаме цял един народ, който само чака да настъпи заветната дата 31 декември и да извади на показ гореспоменатите боеприси......Но както и да е, не това ми беше мисълта, а по- скоро онова хубаво кръшно хоро, което те посреща на площада, ако си успял все пак да се добереш до там. Е, няма такова чувство като това да се хванеш с хората на едно хубаво хоро- тогава сякаш за миг народът става един, всички са хванати и следват ритъма на музиката( е на някои не им се отдават много лесно стъпките, но важно е желанието, да не говорим, че все пак понякога нещата се получават толкова добре, че дори Майкъл Флетли би ни завидял на умениятаJ). И така снощи докато бях на хорото и гледах звездите в небето си мислех колко хубаво би било да сме някак по- задружни, също както сме на хорото- тогава със сигурност няма да имаме равни...........
Май е време да спирам с новогодишните размисли, а на всички вас пожелавам една много хубава нова година, година изпълнена с много усмивки, щастливи мигове и успехи във всяко начинание, а и ако може да сме малко по- единни.
Р.Р. Те все още продължават да гърмят, въпреки тревожните репортажи за жертви на новогодишната война...
07.01.2009 19:48
Pojelavam ti da postiga6 jelaniq sinhron s vsi4ki hora,koito sre6tne6 v na4naniqta si po patq kam varha!
