И така, най-после дългоочакваният момент дойде - говоря за бала. Както повечето от вас знаят, това е събитие, за което всички слушат още от постъпването си в първи клас. И все пак, за да се усети духа на всичко, свързано с този специален миг, трябва да се изживее (хубаво са го казали “братята” англичани - you have to see it, to believe it.) Но аз не само видях това събитие, но и участвах в него - а и как иначе, като тази година завършвам и колкото и да се съпротивлявах в началото, просто нямаше как да мина без бал.
Приготовленията за специалния момент, в който щях за последно да съм със съучениците си, започнаха към март месец. Бих казала, че не съм от много претенциозните, но дори и аз се изненадах от бързината, с която си харесах рокля. Чувала съм, че нещата се усещат със сърцето, та май и при моя случай беше така - направо си се влюбих в тоалета и скоро той стоеше на закачалката в моята стая. Няма да ви описвам колко пъти отивах ей така, без повод да си го гледам и да му се радвам.
И въпреки че бях обличала роклята си безброй пъти, за да я видят всички роднини, трепетът, когато я облякох за бала, беше неописуем. Усетих нещо средно между лек гъдел и удовлетворение от крайния резултат, който стоеше пред огледалото. Все пак това беше моята вечер, вечерта на всички нас, приказката, в която ние бяхме главните герои. Като на всеки бал имаше по много от всичко - песни, танци, пиене (нека отбележа за протокола, че с последното за щастие никой не прекали). Не бяха малко и поздравите за и от учителите, които 5 години неуморно ни преподаваха и които до голяма степен ни превърнаха в хората, които сме днес (тука малко се просълзих, но няма как - трудно е, когато трябва да се разделиш с тези, които са те научили на толкова много неща). Това беше мигът, в който вероятно за последен път бяхме всички заедно и се веселихме, докато не останахме без дъх. Добре де, тук малко преувеличих, защото след престоя в ресторанта една част от празнуващите се изнесе на дискотека. Чух, че някои са се прибрали доста рано или по-скоро в ранните утринни часове - около 6-7h, но нищо необичайно - хората сигурно са искали да посрещнат изгрева J .
По този начин свърши първата вечер, но ни оставаше още един ден преди да се върнем вкъщи (само да спомена, че балът ни беше на морето). И така втората вечер не мина кой знае колко по-различно. Леко уморени се отправихме към едно заведение, за да хапнем. За другите не знам, но на моята маса явно бяхме жадни J и си поръчахме по едно коктейлче sex on the beach, което явно зарадва сервитьорът още повече, защото сметката се очертаваше да е големичка. Някъде към полунощ привършихме с яденето и коктейлите и с бодра стъпка се отправихме към хотела си. Всъщност май малко послъгах, не беше със “стъпка”, а с хорце и пеене. За съжаление нямахме много публика, но все пак богатият ни певчески репертоар явно направи впечатление на група немски туристи. Хорицата и те започнаха да пеят, ала колкото и да ни се искаше да се присъединим и да им пригласяме, не успяхме, защото не знаехме песента им. С песни и танци най- после стигнахме до хотела и всеки пое по пътя си- едни се запътиха към дискотеката, а другите се прибрахме и прекарахме няколко часа в разговори и спомени по отминалите дни. Така премина балът ни- с много смях и хубави моменти, които се надявам, че никога няма да забравим, и най-вече няма да се забравим един друг.Ала това само времето ще го покаже.
P.S. Посвещавам поста на един прекрасен клас, който премина през много тежки моменти, но остана сплотен и успя да продължи напред!
27.05.2008 21:54
P.S. Vinagi 6te obi4am gorespomenatiqt ot Deni klas (hug)
03.06.2008 16:23
