Още от самото си раждане човек започва да се “бори” с живота, за да извоюва достойно място сред своите себеподобни – сред обществото. Но доколко лесно се оказва това предизвикателство? Хората сме изключително различи и окачвано едни се справят по-добре, други не толкова, ала има нещо, по което всички си приличаме – склонността ни да прибягваме до лъжа, когато сме в затруднение.
Като че ли в такива тежки моменти яснотата и конкретността на истината ни плашат, затова и прибягваме до измислени извинения и оправдания. Много често се надяваме, че чрез лъжа ще направим така желаното впечатление у околните. Както казва Еразъм Ротердамски “човешката душа е така устроена, че много лесно се пленява от лъжата, а не от истината”.
Ала какво става, когато всичко излезе наяве? Илюзорният свят, около който сме съградили живота си, се разпада, повличайки ни със себе си. Едва когато сме загубили най-значимите за нас неща, успяваме да оценим подобаващи силата на истината. А нейното слово е толкова просто. То не познава сложните термини и формулировки. Една истина никога не се нуждае от интриги, фалшиви извинения и оправдания. Необходимо е единствено до имаш достатъчно кураж, за да назовеш всичко, което чувстваш и виждаш, с истинските им имена. Когато обичаш или мразиш някого, просто му го казваш независимо от последиците. Именно тук се крие и трудността – за да превърнем истината в наш верен спътник и дори приятел, трябва да сме напълно свободни и да не робуваме на хорските приказки и предразсъдъци.
Но освен измамата, която бавно руши живота ни съществува и така наречената благородна лъжа, чрез която много от нас се надяват, че ще предпазят близките си. Ала доколко можеш да наречеш благородно нещо, което всъщност не съществува. Разбира се, че ако наш любим човек е неизличимо болен няма да ни е никак лесно дa споделим това с него. Но ще има ли полза, ако се преструваме, че нищо не се е случило? Няма ли да е по-добре да му кажем истината, а след това да се опитаме да му помогнем. Така чрез нашата откровеност ще покажем на човека до нас колко много държим на него и че независимо от всичко никога няма да го предадем.
Истината е субективно понятие – не можеш да я докоснеш или видиш, но можеш да я усетиш. Дирята, която тя оставя в нашия живот е дотолкова яркa, че не подлежи на заличаване дори от най-красивата и примамлива лъжа. Ако успееш да откриеш истината не само в себе си, а и в другите, то значи, че си живял пълноценно, а не просто си съществувал, защото си бил обграден от правда и искреност.
23.04.2008 21:35
