Рано сутрин е и аз, както винаги бързам да не закъснея за училище. Но този ден не беше обикновен, поне не от метеорологична гледна точка- беше изключително студено. Ето защо преди да изляза се екипирах с всичко, което ми дойде подръка, все едно, че отивах на мисия на Антарктида. Излязох и установих, че съм една от малкото “луди”, посмели да тръгнат пеш в това време. “Нищо” - викам си - “всеки в тая държава е луд по свой собствен начин, та коя съм аз, че да правя изключение”. И така, вървях си аз почти сама по улиците - заради отрицателните температури липсваше онова характерно оживление рано сутрин, предизвикано главно от учениците. Но по едно време пред мен се появи жена на преклонна възраст и тук всъщност беше проблемът. Още при вида и се смразих и то не защото изглеждаше зле, а защото бях учудена от облеклото и - пола, чорапогащник, блуза и тънко яке. По всичко личеше, че материалното и състояние не е добро. Времето беше толкова студено, а тя не беше облечена топло. Направо ми се сви сърцето. Чели ли сте “Зимни вечери” на Смирненски? Е, аз имах чувството, че нагледно се срещнах с един от неговите герои, обитаващи социалните низини. Поиска ми се да и кажа нещо, но не успях, сякаш обезумелият и поглед (предполагам от вкочаняващия студ) ме обезоръжи. Отмина ме и след няколко крачки, когато се обърнах назад, вече я нямаше. Коя ли беше тя, къде ли отиваше? Не знам и по всяка вероятност никога няма да узная, но по-важното е, че има хиляди стари хора като нея, които “доизживяват” дните си в страна като нашата, която сякаш се преструва, че такива хора просто не съществуват. Честно ли е да си посветил целия си живот на една държава, а тя в замяна да те остави да живееш в такива мизерни условия? Че те кучетата живеят по-добре!
И сега кажете ми още ли искате да остареете тук, на това място, в тази страна?!
Е, оставям ви да помислите върху този въпрос, а ако съм ви развалила деня с тези си мисли, не е било нарочно.
12.02.2008 20:52
12.02.2008 22:13
A,Deni, saglasna sam s "Batko" :D:D:D iskam kniga s aftograf! :)
"И АЗ СЕ ЧУДЯ, КАК МОЖЕ ОЩЕ ДА СЪМ ЖИВА"