Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.02.2008 16:02 - Смразяваща среща
Автор: denij Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2127 Коментари: 5 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

   Рано сутрин е и аз, както винаги бързам да не закъснея за училище. Но този ден не беше обикновен, поне не от метеорологична гледна точка- беше изключително студено. Ето защо преди да изляза се екипирах с всичко, което ми дойде подръка, все едно, че отивах на мисия на Антарктида. Излязох и установих, че съм една от малкото “луди”, посмели да тръгнат пеш в това време. “Нищо” - викам си - “всеки в тая държава е луд по свой собствен начин, та коя съм аз, че да правя изключение”. И така, вървях си аз почти сама по улиците - заради отрицателните температури липсваше онова характерно оживление рано сутрин, предизвикано главно от учениците. Но по едно време пред мен се появи жена на преклонна възраст и тук всъщност беше проблемът. Още при вида и се смразих и то не защото изглеждаше зле, а защото бях учудена от облеклото и - пола, чорапогащник, блуза и тънко яке. По всичко личеше, че материалното и състояние не е добро. Времето беше толкова студено, а тя не беше облечена топло. Направо ми се сви сърцето. Чели ли сте “Зимни вечери” на Смирненски? Е, аз имах чувството, че нагледно се срещнах с един от неговите герои, обитаващи социалните низини. Поиска ми се да и кажа нещо, но не успях, сякаш обезумелият и поглед (предполагам от вкочаняващия студ) ме обезоръжи. Отмина ме и след няколко крачки, когато се обърнах назад, вече я нямаше. Коя ли беше тя, къде ли отиваше? Не знам и по всяка вероятност никога няма да узная, но по-важното е, че има хиляди стари хора като нея, които “доизживяват” дните си в страна като нашата, която сякаш се преструва, че такива хора просто не съществуват. Честно ли е да си посветил целия си живот на една държава, а тя в замяна да те остави да живееш в такива мизерни условия? Че те кучетата живеят по-добре!

  И сега кажете ми още ли искате да остареете тук, на това място, в тази страна?!

  Е, оставям ви да помислите върху този въпрос, а ако съм ви развалила деня с тези си мисли, не е било нарочно.

     




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. didim - мъниче,
12.02.2008 18:19
много тъжно.............
цитирай
2. анонимен - Батко
12.02.2008 20:52
Добре написано.... тъжно... и затрогващо! Ако го превърнеш в професия съм сигурен, че ще е доста доходоносна! "Кратки разкази"... или нещо от рода. :)
цитирай
3. анонимен - aFriendofDeni
12.02.2008 22:13
Paradoksa...v takiva momenti ti e na ezika da keje6: "Dano ne ostareq" , samo za da se plesne6 mig po-kasno po 4eloto i sam da se ukori6: "Abe, kakvi gi govorq?!". Da...no to otno6enieto na darjavata ni taka ili ina4e si e kato plesnica...Tai 4e hora, nau4ete se kato vi udarqt po ednata buza- da podavate drugata...4isto po hristiqnski! Pak starostta 6te q posre6tnem s 4erveni buzki- kade ot stud, kade ot "6amari"....
A,Deni, saglasna sam s "Batko" :D:D:D iskam kniga s aftograf! :)
цитирай
4. lambo - Спомних си подобен разказ в един пенсионерски вестник
19.02.2008 00:21
Бе преди повече от 10 години. Възрастна жена разказваше, как с пенсия от 55 лева, плаща наем за стая от 25 лв. Как яде по малко хляб на всеки 3 дена. Как обикаля кофите, за да търси изхвърлени огризки. Накрая завършваше ...
"И АЗ СЕ ЧУДЯ, КАК МОЖЕ ОЩЕ ДА СЪМ ЖИВА"
цитирай
5. denij - Дам......
20.02.2008 21:06
Така е, надявам се, че на все по- малко хора ще им се налага да водят такова съществуване, което се равнява по-скоро на първобитно оцеляваня, отколкото на каквото и да било друго.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: denij
Категория: Лични дневници
Прочетен: 255314
Постинги: 57
Коментари: 465
Гласове: 3557
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031