Май не избрах много подходящо заглавие, защото може да го асоциирате с потоп, ама и да го направите няма да сте много далеч от истинатаJ  И така, събота е и аз трескаво се подготвям за рождения ден на моя много добра приятелка ( ако чете това я прегръщам силно и и пращам много целувки) . Но стига персонални поздрави, че се отплеснах. Понеже сме поканени на пица, аз и други дружки излизаме по-раничко, за да се сдобием с подарък, че накъде без армаган. Хубаво де, ама тъкмо започваше буря и затова се екипирах с всичко, което ми попадна под ръка - шал, ръкавици, шуба, ботуши, абе мисля, че и чукчетата биха ми завидели за екипировката. Излизам аз и смела, че студът не може да проникне до мен, крача към уговорената среща. Но уви, започна да вали, а след като вятърът си поигра с чадъра ми, от него не бе останало нищо. Но аз твърдо продължавам, на купон съм тръгнала все пак. Срещнах се с другите и купихме подарък (добре, че бързо стигнахме до консенсус какво да купим, защото имаше вероятност да замръзнем някъде по пътя и да станем атракция за туристите - мисля, че щяхме да сме първите ледени фигури в BG J ). Но изведнъж в мен се пробуди чувството, че не съм измръзнала достатъчно, та реших да продължа ледената си разходка и да платя сметките за интернета и GSM-ите (като се замисля, ако не се бях жертвала сега нямаше да имам нет). Тръгнах аз, а вятърът сякаш нарочно се усили и така всеки мой опит да отворя чадъра си, бе напразен. Поне успях да платя сметките, ала бях толкова подгизнала, че реших да се прибера, за да не хвана някоя болест... Буквално се метнах в едно такси и се прибрах вкъщи. И тъкмо си мислех, че съм се спасила от лапите на бурята, когато видях, че кухнята ни се наводнява - беше се превърнала в басейн, за който олимпийските шампиони по плуване дори не биха си и мечтали J Но аз не загубих присъствие на духа и подобно на член от Корпуса за бързо реагиране започнах да отводнявам. Тъкмо се чудех откъде да намеря още хавлии, защото тези, с които разполагах, бяха на изчерпване, и на вратата се звънна. И кой мислите беше? - ако сте чели предния пост ще познаете без никакви затруднения... не можете да се сетите?- я помислете още малко....Да, познахте, беше съседката. Отварям и аз, а тя ме застрелва с въпроса у вас влиза ли вода. Отговарям и че влиза вода от прозорците, но после ми минава през ума, че за да си е направила труда да ме посети, този неин въпрос трябва да съдържа и някакъв скрит, закодиран смисъл. Като истински Шерлок Холмс я поглеждам изпитателно и я питам от къде другаде още трябва да се “напояваме”, а тя ми казва да очаквам “пробив” от тавана. Това не ме сломи, все пак са ни наводнявали и друг път и то при съвсем ясно време навън, та сега изобщо не можеха ме изненадат. Казвам и аз -"отивай да бършеш" и и затворих, че трябваше да се връщам на бойното поле с водата... И малко след това пак се звъни. А не, този път сгрешихте, не беше съседката, а разносвачът на пици. Моите хора от рождения ден се бяха сетили за мен и ми пращаха храна. Беше мило от тяхна страна, за което им благодаря. И така продължавам да си бърша аз, но вече подкрепяйки се с храна J ( никога преди не ми се е услаждала така пица, както в този момент)  По едно време дъждът спря, но да си призная толкова бях свикнала да си шляпам из водата, че дори ми стана тъжно, че забавата свърши. След това бързо направих оценка на щетите и бих казала, че личният състав беше на лице, с изключение на геройски падналите в жертва кърпи и няколко изядени парчета пица....Та така с минимални загуби овладях положението, от което бях много горда, защото това ми беше първото наводнение, с което  се справях сама. Не, че друг път не е нахлувала вода у нас, но тогава винаги е имало някой друг вкъщи, който да се погрижи за това. Но както казват хората, всичко е добре, когато завършва добре, а в моя случай си беше направо прекрасно. Предполагам, че бурята оня ден е изненадала и вас и се надявам поне малко да сте имали от моя късмет J