Скоро не бях писала, защото се случи така, че нямах много време, но днес просто нямаше как да не седна да драсна някой ред. А кое ме вдъхнови за тази смела крачка? - ами “най-близките”, а именно комшиите. То това си е вечна тема, особено за тези географски ширини, по-известни сред публичното пространство с наименованието Балкани. Та така, стоях си днес и си релаксирах, все пак вчера бяха избори и да ви кажа голяма борба си падна там... С кое ли? Ще ви отговоря - с ужасно дългата бюлетина за общински съветници. То бива, бива желание да се докопат до парите, ама може ли такова нещо... знайни и незнайни “войни” присъстваха в този списък ( а и как иначе, като всеки се опитва да се докопа до кокала). И така, взех си бюлетинките и влязох в т. нар. “тъмна стаичка” (що е тъмна още нямам отговор като си е напълно светла, ама това е друга тема). Не знам колко се бавих там - първо докато разгъна тоя дълъг свитък, после докато го сгъна наново, но няма да забравя погледа на човека от комисията като излязох - беше нещо смесено между любопитство и успокоение, че всичко с мен е наредJ
Но стига за тези избори, че днес по всички програми само за това слушам, а да се върна на основната тема за тези така всеотдайни комшии. А и как да е по друг начин, като с ръка на сърцето мога да заявя, че тези хора са винаги до нас, както се казва във филмите “в добро и в зло” J Ами да, толкова сме си “близки”, че благодарение на тънките стени понякога имам чувството, че живея на едно и също място с тях... И да си призная този факт ме кара да се чувствам някак си по-спокойна, защото знам, че ако я закъсам откъм олио, захар и тем подобни, ще мога да разчитам на тях (още не съм пробвала тази опция на съседството, но съм чувала за такива историйки). И така живеем си ние в мир и сговор, просто за 18 години свикнах с всички екстри, които предлагат комшиите ми. Вече не ми прави впечатление, когато през почивните дни тъкмо когато съм си легнала за обедна дрямка, някой от тях е решил да се прави на строител и да пробива панелите. Или пък по среднощ се правят на диджеи и превръщат горния етаж в дискотека. Трябва да ви кажа, че в такива “ извънредни” случаи много ефикасен метод против този шум е да заспите с пръсти в ушите (вече е добре изпитан, затова много моля не си го присвоявайте - патентовала съм го J). Не знам дали е нужно да споменавам, че и на тях дължа безупречната чистота в къщи. Просто по такова невероятно време решават да чистят с прахосмукачка, че на мен не ми остава нищо друго освен и аз да последвам примера им. Но това не е всичко, най-много ми харесва, че се опитват да ми спестят ток като намалят до минимум нуждата да включвам телевизора - те се грижат дори за това, просто надуват до максимум звука, така че да мога да чувам и аз (за мое съжаление много рядко вкусовете ни за TV програми съвпадат, но свиквам и с това). Най-любимо ми беше, когато бяха решили да ни спестят малко и от сметката за вода, та имаше период, в който едната стена вкъщи се мокреше, за моя радост, отказаха се от това си начинание... А това, което ме накара да напиша тази история пак бяха те - вечните комшии. Днес, както си гледах телевизия, по едно време чух някакви удари по стъклата на прозорците... Тъкмо се чудех дали не са ни обявили война, защото всички бяха толкова улисани в тези прословути избори, че никой нямаше да отрази такова събитие, но изведнъж с успокоение разбрах, че съседката си тупаше одеалата, които се удряха в прозорците. Та, така си живеем ние със съседите - задружно и сговорноJ . Само се чудя дали подобни преживявания не са вдъхновили Томас Мор да напише най-известното си произведение Утопия ?J Кой знае, може и аз един ден да напиша нещо известно и тогава няма да пропусна да благодаря на съседите.
Много ми хареса, продължавай в същия дух. Тези съседи и аз ги познавам, точно такива са....
30.10.2007 13:07
A otnosno "tamnata stai4ka" ...Sig e tamna ,za6toto 4ak kato svar6at izborite , ti svetva kakva svinq (sry za izraza) si izbral! Tova e ot men. Obi4am teb i blogovete ti (gu6) i 6te 4akam sledva6tiq :)
