Преди седмица отскочих за няколко дни до Созопол (просто имах нужда да видя морето). Бих казала, че си прекарах много добре. Времето беше хубаво и това допринесе за доброто ни настроение. А и изведнъж в мен се зароди чувството, че съм на почивка в друга държава (а какво по-хубаво от това?!). Сигурно се питате ”защо” (и е съвсем логично от ваша страна). Ами защото буквално навсякъде срещахме само чужденци (да уточня аз бях с родителите си). Разнообразието беше голямо: руснаци, германци, французи, италианци, араби (както се казва - “за всеки вкус по нещо”). Ако съм пропуснала някоя нация, чиито представители са посетили Созопол, моля най-искрено за извинение. А да, знаех си, че съм забравила нещо - единия ден до мен на пясъка седна семейство японци, бяха много сладки, докато говореха на непонятния за мен техен език....И това, което обединяваше всички тези хора беше фактът, че се забавляваха от сърце на странностите, на които се натъкваха... Ами как иначе, толкова е “екзотично” да попаднеш на стъклена бутилка, или пък вместо миди и рапани да имаш уникалната възможност да събираш ластички за коса и угарки от цигари по крайбрежието... (накратко ряпа да ядат “изостанали” места като Хаваите и Карибите).
Но истинската идилия настъпваше вечер, когато изморените от дългия ден на плажа чужденци излизаха да търсят нови преживявания и най-вече храна, не мога да ви опиша какво ядене падна от тяхна страна (тези три дни сложиха край и на моята диета, понеже чуждият апетит зарази и менJ). Но да оставя себе си настрана. Как мислите се забавляваха руснаците, германците и т.н. (да не ги изброявам пак), попаднали в родните заведения - ами типично по нашенски. Ядяха кебапчета, кюфтета, салати и слушаха Поп фолк (нямам нищо против това течение в нашата музика, ама...). Един от текстовете, които случайно дочух, докато минавах покрай малък ресторант беше цитирам (макар че не знам думите дали са съвсем същите): “ Много важно кой с кого...”. Е, тука вече бях поразена (не че финото ми уше не бе чувало по-вулгарни текстове). Само, че този “музикален хит”, който по-късно разбрах, че се пее от Мира, веднага ми обясни една случка от сутринта на същия ден. Някъде около 9 и нещо, когато отивах за закуска, някакъв англичанин се обърна към мен с “ Hey, darling”. Вярно, че момчето беше хубавко, ама той какво си мислеше, че като е чужденец ще му се хвърля на врата ли? - Да, да, ама НЕ (а може би бе слушал твърде много Мира и бе решил да последва съвета и, помните ли го как беше, “Много важно кой с кого...”). Но аз не съм лесна и при мен такива не минават. Погледнах го лошо (хората, които са виждали този мой поглед, знаят за какво говоряJ) и той не направи втори опит, а си продължи (явно реши да се довери на инстинкта си за самосъхранение·). Та после се замислих какво толкова има по тези географски ширини, че хората се променят още щом стъпят тук, независимо от кой край на света идват?! Дали във въздуха ни има нещо, или пък е от храната?! Отговор още не съм намерила, но няма да се откажа да търся, приемам и помощ в това начинание... Благодаря предварително!!!
23.09.2007 12:07
23.09.2007 15:34
23.09.2007 18:21
25.09.2007 06:45
26.09.2007 06:26
26.09.2007 19:53