Беше събота вечер и умирах от скука (споко, само в преносен смисъл). Не знам дали ви се е случвало да изпадате в ситуация, в която просто да не знаете какво ви се прави. Е, аз бях в такова положение. Какво ли не пробвах да направя, но все удрях на камък - нищо интересно. Но нали съм си борбена личност, реших да не се давам без бой... Въоръжих се с дистанционното в ръка и се обърнах за помощ към TV-то и може да се каже, че имах някакъв късмет. Попаднах на филм, в който Сандра Бълок и Хю Грант се влюбват, но както се случва при подобни сюжети, разбраха това чак на самия край (какви будали, толкова ценно време изгубиха...). И понеже обичам романтични истории, може да се каже, че ми беше интересно (като изключим факта, че гледах филма за 10-и път и от време на време суфлирах на актьорите). Но филмът свърши и... здравей отново скука! Реших да прегледам и други канали, за съжаление без резултат. Сигурно ви е направило впечатление колко безинтересна е TV-програмата през почивните дни (по този повод много ми се иска да се запозная с човека, който решава какво да гледаме и какво не и да си поприказвам с него). И така въпреки многото канали, изборът ми не беше никак богат. Няколко програми бяха решили да излъчват на живо музикален конкурс. “Нищо лошо”, мисля си аз, но някак не ми се стори удачно полуголи певици да пеят песни за род, родина и все такива патриотични неща. Другото, което можех да избера е футбол (България - Холандия), но явно Бербо и компания бяха решили, че спомените от лятото на ‘94г ще ни топлят още дълго и затова не си даваха много зор - падахме си заветно (Без да се сърдиш, Митко, аз иначе много те харесвам). И при други обстоятелства повярвайте ми фактът, че не побеждаваме не би ме спрял, но тази събота спортът ми дойде малко в повече. Първо гледах как катастрофално ни разбиха на волейбол и реших, че ще е мазохистично от моя страна да гледам още една загуба. Та накрая избрах да гледам концерт на Енрике Иглесиас, който изведнъж реши, че блузката му е тясна и затова се хвърли в публиката, която я пораздърпа и поправи грешката на шивача му. Беше много забавно. И така, след като си попях с отрочето на Хулио ми се приспа (то да изнасяш концерт пред хиляди фенове не било лесноJ). Вече нямаше и следа от скуката, сънят я бе преборил. Бързичко си легнах и заспах. И, о, чудо - сънувах прекрасен сън - България беше на първо място по волейбол, футбол и всички други спортове, за които се сетите. Както се казваше в една реклама - “Ех, мечти!” Така че всички отчаяли се от спортните ни резултати могат да си помечтаят на воля и то напълно безплатно!

  А за концерта на Енрике-то, ако дойде в България, аз съм на първия ред, пък може и на сцената да ме видите да се изявявам като беквокалисткаJ...

 

Радвам се, че все повече хора го осъзнават - единственото нормално (относително) нещо, което се излъчва в БГ ефира са новинарските емисии и прогнозата за времето. Ако ви трябва забавление просто не го търсете по БГ каналите.

Много си права за ТВ, спорта и всичко друго.
В тази държава, който не умира от глад, скучае. То е защото на гладните не им остава време да помислят за скука иначе и на тях им е скучно.

Taka e! Televiziqta stava samo za prespivane. Zzzzzz
Za razvle4enie i pri skuka, savetvam vi- otbivaite se tuka ;)

О, това беше много мило.....